Неефективно правосъдие, празноти в правилата за хората по върховете на властта и зависими медии са отличителни черти на състоянието с борбата с корупцията по върховете на властта в България. До такива изводи стига Групата на държавите, борещи се с корупцията GRECO към Съвета на Европа, пише Дневник.
В доклада, публикуван в четвъртък, се оценява антикорупционната правна рамка в България за първи път от 2014 г. насам.
Групата на държавите, борещи се срещу корупцията към Съвета на Европа, е антикорупционна мониторингова организация, която следи за съответствието на законодателството в държавите, членуващи в нея с антикорупционните инструменти на Съвета на Европа. България е част от нея от 1991 г. и досега е била оценявана четири пъти – през 2001, 2004, 2009 и 2014 г.
„GRECO открива множество пропуски в държавната система за борба с корупцията, които я правят неефективна“.
Като такива се посочват:
- безнаказаност на изпълнителната власт,
- отсъствие на закон за лобизма,
- начинът, по който се проверяват имотните декларации на висшите длъжностни лица,
- липса на правила за поведение и оценка на риска от корупция,
- непрозрачност за политическите кабинети и съветници.
Посочва се, че отсъствието на присъди за корупция по върховете си остава слабост на правосъдието, като в доклада е записано, че „липсата на ефективна реакция на наказателното правосъдие срещу корупцията на високо равнище последователно се отличава сред основните недостатъци на българската антикорупционна система“.
Препоръчва се и засилване на оперативната независимост на полицията, „за да се предотврати неправомерно политическо влияние върху нейните действия“, както и въвеждане на „всеобхватно законодателство, за да се гарантира ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности“.
Експертите на GRECO установяват, че медиите са поставени в зависимост от приходите от реклама, осигурявани им от държавата, непрозрачно разпределение на средствата и заплахи и очерняне на разследващи журналисти.
Политическият връх
Докладът установява, че политиците по върховете на властта често са пропуснати от правилата, които управляват държавната администрация. Така за тях не важи етичният кодекс, а имуществените им декларации се проверяват само по документите, съдържащи се в наличните бази данни. GRECO посочва, че няма правила за общуване с лобисти и други страни, влияещи на правителствените политики и че няма прозрачност за хората, които съветват държавния елит и за тяхната отговорност.
Експертите отбелязват, че няма система за проверка на почтеността на служителите в администрацията, заемащи позиции с висок корупционен риск. Висшите постове са изключени от етичния кодекс за поведението на централната администрация, приет през 2020 г. Те съобщават, че им е обещано това да бъде поправено до 1 януари 2023 г., като бъде приет такъв кодекс и за лицата, заемащи висши публични длъжности в изпълнителната власт.
„Предвид мащаба на проблема с корупцията в България, и необходимостта от повишаване на прозрачността и отчетността в централното управление, липсата на приложими правила за поведение за лицата, заемащи висши държавни длъжности, е сериозен недостатък, който следва да бъде разгледан приоритетно“, е записано в доклада.
Препоръчва се да се въведат всеобхватни правила за етично поведение и почтеност за държавния елит и за техния съветнически апарат, да се публикуват имената на съветниците на премиера и другите дейности, които извършват.
Институционална неефективност
При проверката на място GRECO установяват, че няма яснота за функциите на различните органи, борещи се с корупцията.
Те установяват, че Комисията за борба с корупцията, има много компетенции, но „е до голяма степен неефективна“. Отправят се забележки и към процедурите за назначаване на ръководството й.
Посочва се, че законът за достъп до информацията не се прилага последователно, както и че правилата за предварително консултиране на законопроекти се заобикалят, като те се дават за внасяне на депутати, които са изключени от изискването за това.
Като „важен пропуск“ се характеризира липсата на правила за контактите на представителите на властта и на администрацията с лобисти или други представители, оказващи влияние върху формирането на държавни политики. Авторите на доклада добавят, че са получили уверение, че такъв закон ще бъде предложен до есента.
GRECO намира, че вътрешните инспекторати на институциите, не са достатъчно независими, така че да разкриват нарушения и нередности.
Подобни проблеми се намират и в МВР, което също е обект на оценката. Обръща се внимание на непубличните дарения, с които някои общини се опитват да си спечелят благоразположението на полицията и се препоръчват промени в реда за спонсорството и даренията за МВР.
Докладът изрично отбелязва, че обвиненията в полицейска бруталност не са рядкост, като се цитират случаите на физическо насилие срещу протестиращи и журналисти през 2020 г., като се добавя, че „изглежда, че извършителите на тези действия не са били санкционирани, а в някои случаи дори не са идентифицирани“.
Правораздаването е незадоволително
„Понастоящем отговорът на българското наказателно правосъдие на случаите на корупция, включващи лица, заемащи висши държавни длъжности, е незадоволителен и трябва да бъде разгледан спешно“, е записано в доклада на GRECO.
Експертите посочват, че са изслушали и двете страни – обвиняващите прокуратурата, че не води проактивни разследвания и самата прокуратура, която се оплаква от лошо събрани доказателства и от закриването на специализираното производство.
Те не вземат страна, но препоръчват разследванията на корупция по върховете да се водят систематично и да се премахнат процесуалните пречки, които пречат да се разследват такива сигнали.
Свободата на медиите
„Разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, често са обект на негативни кампании, стратегически дела против публичното участие (SLAPP), заплахи и понякога физически нападения, които изглежда не са последвани от адекватни правни и политически отговори от страна на властите“, заключват експертите.
Те добавят, че са останали с впечатлението, че „мащабите на проблема с корупцията в България не се отразяват адекватно в медиите“. И изтъкват, че политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии (които се излъчват от квоти на парламента и президента) „влияе отрицателно върху редакционната независимост на обществените медии, а независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици“.
„Сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика“, се посочва в доклада.
Защо докладът GRECO е важен
България е сред страните-учредителки на Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO). Докладите на групата са структурирани в кръгове и са на различна тематика. Те дават периодична оценка за изпълнението на всяка отправена към държавата-членка препоръка, както и цялостна оценка на степента на изпълнение на тези препоръки.
Препоръките на антикорупционния орган на Съвета на Европа не са задължителни, но, подобно на тези на Венецианската комисия (също орган към Съвета на Европа), са силно препоръчителни и експертни и дават отражение върху редица решения – политически и законодателни. За България тези препоръки се отнасят не само към законодателния орган, но и към дейността на Висшия съдебен съвет например. (В момента обаче ВСС функционира с изтекъл мандат и това ще продължи и в следващата поне половин година докато парламентът не задвижи процедура по избора на нов състав.)
В предходни доклади България е била критикувана за липсата на достатъчно ефективно прилагане на законодателство, което да регламентира финансирането на политическите партии. Последните доклади бяха фокусирани върху оценка на превенция на корупцията сред висши служители на изпълнителната власт, както и в правоохранителните органи, правната и институционална рамка, конфликта на интереси и декларирането на имущество.
Докладът на GRECO, констатираните в него проблеми и препоръките, които се отправят могат да окажат влияние върху приемането на ново антикорупционно законодателство и създаването на нов антикорупционен орган, който да смени сега действащата КПКОНПИ. Подобна заявка дават последните няколко парламента, но законопроектите все още не са окончателно гласувани и приети. Те са част от Плана за възстановяване и устойчивост, според който България е поела ангажимент да консултиране изпълнението на мерките от него както с Венецианската комисия (по отношение на правосъдната реформа), така и с Групата на държавите срещу корупцията (GRECO).
